Казусът със змея

В старо време при голяма суша се смятало, че покрай селото се е заселил змей. Само с прогонването му отново можело да има дъжд. За целта мъжете от селото правели потеря за гонене на змея, а всичкото останало население трябвало да се скрие. Обикаляли – по полето, из дворовете и дори в селскостопанските постройки. С криваците си разсичали въздуха и за да е успешно изгонването можели да налагат без милост този, когото срещнат въпреки забраната да се излиза.

Виктор Васнецов. Боят на Добриня Никитич със седмоглавия Змей Горянин

Алтимир, Оряховско. 1883 г.

Поради сходни причини селяните гонят змей[1]. Срещат Петко от село Къловци и го набиват добре. След като се съвзел няколко дни по-късно Петко счел, че алтимирци в нарушение на закона са му нанесли побой и освен това му дължат обезщетение за вреди. Той се обърнал към съда с искане биячите да бъдат наказани по углавния закон, а нему да бъде присъдено обезщетение в размер на 100 франка.

При разглеждането на делото алтимирци възразили, че:

• Действията им не са били противоправни, защото са били оправдани от обичая. След като не са нарушили правото, не носят отговорност.

• И не следва да бъдат подвеждани вкупом под отговорност, без да се сочи, кой именно е наранил Петко.

• Сам Петко е нарушил забраната да се показва навън през времето на гоненето на змея и така е бил с противоправно поведение, а от римско време е известно: Nemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest[2].

• Неотдавна, през 1879 г. в Белотинци, Кутловишко, като гонели змей, селяните срещнали Тодор Лазаров от Желязковци и го набили. Кметът правилно отказал да разглежда подадената от бащата на Тодор жалба. Бил сезиран съдът в Кутловица. Народът заявил, че ще изпъди Лазарови от селото и жалбата била оттеглена.

• Дори съдът да не приеме всичко изложено, змеят представлява непреодолима сима, принудила ги към описаните крайни действия за защита от халата.

Гарата в Алтимир.

Въпроси:

• Кой е компетентният съд, който да разгледа спора? (Какво е „компетентен съд“? От какво зависи, кой ще е компетентният съд?)

• Оправдава ли обичаят действията на алтимирци? Налице ли е в случая правен обичай?

• Има ли правен спор между Петко и алтимирци? Характеризирайте ситуацията с оглед това понятие.

• Кой следва да понесе отговорността, ако съдът уважи исканията на Петко?

• Какво значение за алтимирската афера имат белотинските събития от 1879 г.?

• Кои от възраженията на алтимирци следва да приеме съдът? Можете ли да предложите други?

• Кои са приложимите към казуса правни норми?

• Използвайки юридическия силогизъм, за да решите казуса, характеризирайте неговите предпоставки в случая.

• Какво трябва да е решението на съда?

• Има ли значение за решението, дали съдът споделя вярванията на алтимирци или не?

Приложима нормативна уредба ще намерите във файла с текста на казуса, КОЙТО ТРЯБВА ДА СИ НОСИТЕ НА УПРАЖНЕНИЕТО.

[1] Истински случай. Ако не вярвате, вижте Маринов, Димитър, Жива старина. Етнографическо фолкорно списание. Шеста книга. Народно карателно (углавно) обичайно право., С., 1907 г. , стр. 40 – фототипно издание – в Маринов, Димитър, Българско обичайно право, С., 1995 г.,

[2] Никой не може да черпи ползи от собственото си противоправно поведение.

#казус #обичайноправо #ибдп