Философията на оценките

Реших да Ви обясня, все пак, какво имам предвид с всяка една оценка от Вашите колоквиуми. В общи насоки. Не може да има точност, защото това не е математика, а критична интерпретация. Интерпретация от позицията на различни (субективни, мои) ценностни разбирания за знание, ясност, честност (да не заобикаляте въпроса, например), консервативност (да не откривате Америка) и т. н. Въпреки това, старая се да съм обективен, каквито са (с позоваването на съответната научна литература) и представитени за Общата теория. С оглед на всички изложено можете да имате предвид, че:

• Двойката е критична оценка. А юни винаги е скоро. Имайте го предвид.

• Тройката е милост. Но е много повече от двойката в повечето случаи. Компромис е, но заслужен с някакви знания, все пак. Знания, крайно недостатъчни за изпитна тройка.

• Четворката означава, че се радвам, че сте чели. Това си личи. Не сте доразбрали, донаучили или просто улучили. Трябва да четете повече.

• Петиците и шестиците са по дефиниция хубави оценки, затова гледам да ги пиша по-рядко.

Освен това:

• Начинът на писане има значение. Всеки намек на по-дълбоко незнание се тълкува във Ваш ущърб. Психологическа неминуемост. Ужасът от мисълта, че зад написаната глупост се крие по-голяма глупост, парализира нерва на снизходителността. Например (из Вашите писания): "Позитивни съдебни източници - утвърждават или прилагат правните норми - законите" - не само, че не е вярно и че му липсва пунктуационен завършек. Аз лично разчитам една прозираща идея, според която "само законите съдържат правни норми". Е, бива ли?

• Половинките също са важни. 4,5 е повече 5, отколкото 4 и е много повече от 4, например.

• Получавате бонус, ако сте отговорили на въпрос, който в масовия случай е затруднил Вашите колеги.

#колоквиум