Речната правосубектност на Ганг и Ямуна: между „правата на природата“ и езическата екология
„Когато един идол бъде признат за юридическо лице, отнапред е известно, че той не може да действа самостоятелно. Както в случаите на непълнолетие, бива назначаван пазител, а що се отнася до идола – шебаит (shabait)* или управител, който да действа в негова полза.“
На 21 март Утаракандският върховен съд** е постановил решение, с което на основание на индийското свещенно писание Ригведа е признал реките Ганг и Ямуна*** за живи същества, притежаващи субективни права.
Решението приравнява реките на индуистки идоли, които според местната правна система имат право на собственост, като са и данъчнозадължени лица. На реките са назначени нарочни представители, които да защитават техните интереси, включително с правото да подават искове от тяхно име. Твърди се, че реките ще трябва и да отговарят по претенции срещу тях, например при наводнения.
Основавайки се на обичайни за местния контекст религиозни аргументи, съдът е счел, че двете реки „дишат, живеят и подкрепят“ заобикалящите ги човешки общности. Според решение на Индийския върховен съд, взето още през 1969 г., „индуистките идоли са юридически лица, които могат да имат собственост и да бъдат данъчнооблагани чрез своите шебаити, а последните са натоварени с владението и управлението на тяхната собственост“****.
Пледиралият пред Върховния съд адвокат Нипун Аксена сочи, че новото „решението е исторически прецедент, защото използва идеята за правосубектността, която до този момент е била прилагана само към идолите, за да бъде тя сега разширена, обхващайки и реките“.
Предоставянето на правосубектността трябва да направи възможно ограничаването на замърсяването на реката чрез съдебни средства, като регионални чиновници вече са били задължени да предприемат мерки свързани с отделни индустриални съоръжения по бреговете на Ганг.
В тази връзка на читателя вероятно ще е интересно да се запознае със статията на Свилен Ташев „Права на природата – решението, което променя правилата на играта“, публикувана през 2016 г. на сайта Предизвикай правото! *****.
Ташев сочи като „първи казус, решен в полза на природата“, т. нар. Vilcabamba River Case от 2011 г., касаещ защитата на река в Еквадор, като се дават и други примери за предоставянето на правосубектност на реки. Прави впечатление, че и в тези случаи, особено що се отнася до Еквадор, се правораздава в религиозен контекст, признаващ природата за живо божество. В този смисъл, дори чрез аналогия с възникването на манастирско-църковната правосубектност в Западна Европа – чрез даряването на имоти на светеца, комуто е посветена обителта, разглежданите „правата на природата” са и форма за защитаване на колективния интерес на религиозни общности.
За съставянето на материала са иползвани публикации на Hindu Times и India Today http://www.hindustantimes.com/india-news/ganga-can-wash-away-all-sins-people-have-failed-the-river-uttarakhand-high-court/story-tJ98HIIn42ihOyOvncNjmJ.html;http://indiatoday.intoday.in/story/ganga-yamuna-human-entity/1/908905.html.
* Shebait – храмов пазител в Северна Индия.
** Утараканд е щат в Северна Индия.
*** Свещенна река, на чийто бряг е разположен Тадж Махал. Най-големият приток на Ганг.
**** Вж. Yogendra Nath Naskar vs Commissioner Of Income-Tax, 1969 - http://indiankanoon.org/doc/1874024/?type=print.